Злото се крие на дъното на тоалетната чиния...Гледа те през мътната вода, без очи. Там виждаш полу-смлятата си вечеря или пък остатъците от алкохолната нощ. Всъщност там виждаш себе си..Едно твое ти, което няма да се промени с времето...

Обичам да нося фланелката си с широка усмивка.. на гърба...
Обичам изгревите..но няколко минути след като ги срещна те си отиват.
Като малка постоянно рисувах снежинки...преди няколко дни предложих на едно малко момиченце да нарисува снежи...

Ръцете ти около врата ми..какво по романтично от смъртта?!?
"Отпусни се " - ми казваш - " Остави миглите ти да си починат от вечния повей на любопитството"
"Сега ти е студено...но скоро нищо няма да усещаш.."

Колкото по-тъмна и сляпа е улицата, толкова по-глух и забравен си, когато тръгнеш по нея. 
Колкото по- ниска е улицата, толкова по- добре...значи не си в метрополиса...или поне си мислиш, че не си. Не че искаш да избягаш..не искаш, защото...

          Реката спря да се движи. Затрупа извора си и отклони пътя си към пустинята. Реката завърза течението си и се превърна в блато. Водите и станаха черни. Рибите в нея изплуваха на мръсната и повърхност. С всеки изминал ден, реката...

Там...там..там, там имаше някой.
Някой, който не познавах.
Не познавах този, който беше там, тогава...

Някой беше тук.
Някой завлече след себе си реалната приказност на моето ежедневие.
Някой превърна в прах строгите ми и непоколебими, безводни очи.

Искам да изпитам живота. Да го почувствам. Да пия от него. Да вкуся всяка капка от безсмъртния му сок.
Така искам всеки орган в мен да опита  от живота. 
Представям си, че всяка моя крачка е най- значимата. Всеки мой поглед е решаващо важе...

Понякога я желая толкова горещо...Онази жилеста, нежна ръка, която ще ме докосне едва доловимо,.. само веднъж... Така непозната и неестествена, далечна и стряскаща..такава, каквато може да те отведе навсякъде или да те прати в нищото. Ня...

Намери ме! Поне този път ме потърси в себе си...зная, че е трудно.
Поеми дълбоко въздух и отвори онези мънички дупки по тялото си, през които може да мине светлината. Пропусни ледения въздух през органите си и помисли за мен.
Остави ...

Не искам да целувам други ръце, целувани от други. Други устни да усещам, обичани от друг. Душата си да раздавам на чужди светове. На непознати и чужди, на другите, които с други са били.
На други миришат и твоите коси. На чужди поглед...

Една безмерна златна ивица пясък и много чайки. Слънцето се показва и ги събужда. Ятото скоро се е завърнало и е уморено... преди броени дни е скитало по други плажове и мокрило клюнове в други морета.
             Една стара чайка жалн...